Богат беден език

Богат беден език

(откъс от книгата „Няма значение”)

Как да общуваме пълноценно само с 50 думи 

Чувал съм филолози да казват, че българският език бил изключително труден за изучаване. Според мен това е поредният безпочвен мит като легендите за свръхпотентността на българските мъже и уникалността на българското кисело мляко. Наскоро седях в едно кафене и докато си четях вестника, неволно станах свидетел на разговор между две млади жени на видима възраст около 20 години. Не обичам да слушам чужди разговори, но в случая нямах избор. Те говореха толкова силно, че ги чуваха всички граждани и гости на столицата в радиус от 4 километра.

Не си спомням съдържанието на разговора, но това, което ме порази, бяха изразните средства. С помощта на 50 думи двете жени успяваха да пресъздадат цялата гама от мисли и чувства, на които са способни.

Ето думите и изразите, с които си служеха:

супер – наречие, което обозначава добро разположение на духа. Използва се и като представка към други думи, за да изостри значението им – „суперяк”, „суперзле”, „суперпроста”…

в смисъл? – насърчителна вметка, която има за цел да подтикне събеседника да доразвие бледата си теза.

да, бе! – изразява критическо съмнение в достоверността на предпоставените факти и настояване за емпирична проверка на изложените хипотези.

ебаси якото – израз на екстремен възторг от дадено явление или материална придобивка (най-често материална придобивка). Изразът включва два сегмента – възвратната форма на глагола „еба” – „еба си”, тоест правя секс със самия/самата себе си и членуваната форма на прилагателното „яко” – здраво, силно, кораво. Тоест смисълът е, че въпросното явление или материална придобивка е докарало реципиентката до състояние на самопредизвикан силен оргазъм.

некъв такъв, неква такава, некви такива – целта на това словосъчетание е да засили вниманието към определени качества на обговаряния субект. След този израз най-често следва прилагателно -„некъв такъв ухилен”, „неква такава надута”, „некви такива изтрещели” и т.н.

некво никво – състояние на душевен дискомфорт и резигнация, най-често се използва в израза „неска ми е некво никво”

не ме занимавай – категорично разграничаване от проблемите на събеседника. Предполага се, че в някакъв предишен момент той е „занимавал”, тоест бил е занимателен и в някаква степен атрактивен. Но впоследствие тия занимания са станали досадни за реципиента и сега той ги отхвърля с категоричната декларация „не ме занимавай”.

казaх ти не ме занимавай – използва се, в случай че горният израз не е подействал. Обикновено се вкарва и лека заплашителна нотка, за да стане безпощадно ясно, че събеседникът е минал всякакви граници в „занимаването”.

нахраних го – в съвременния сленг глаголът „храня” надскача общоприетия смисъл на „доставям продоволствия някому” и се използва по-скоро в значението „обиждам някого, наричам го с гадни изрази”. „Храната” в случая представлява богат набор от оскърбления, които реципиентът поема недоброволно, тоест той не иска да се храни, злояд е към обидите, но бива „хранен” насила.

напраих го на две стотинки – това словосъчетание обозначава вече приключил вербален конфликт, в който съперникът е бил разгромен и унизен като онова 5:0, което „Барса” причиниха на надутия Моуриньо. В българския вариант не е ясно дали мачът е игран по правилата, но резултатът наистина е бил болезнен и е докарал губещата страна до състояние „две стотинки” – позорен номинал, с който не можеш да си купиш и един бонбон.

сладурски – израз на нескрито удовлетворение от качествата на дадена придобивка – „видях едни много сладурски ботушки”, „той ми купи едно сладурско мезонетче” и т.н.

дойде ми – формата за минало свършено време на глагола „идвам” се използва, за да обозначи внезапно изпадане в състояние на менструация. Оказа се, че месечният цикъл е трепетно очаквано събитие и закъснението му предизвиква екзистенциални драми. Затова изразът „дойде ми” често придобива тържествено-триумфален характер, нещо като „изведнъж Радецки пристигна със гръм”.

дефакто – често използвано наречие от латински произход. В буквален превод означава „на практика”, „всъщност”, „на дело”. В римското право изразът е използван, за да се отграничи от „де юре” – по закон. „Де юре” означава написаното в закона, а „де факто” – какво се случва на практика. В разговора на двете дами терминът „дефакто” се използваше изключително често, без да е смислоносещ, вероятно за да подчертае богатата им ерудиция, например „дефакто вчера ми дойде”, „той дефакто е банкер”…

абсолютно – универсален коментар към всякакъв вид получена информация.

– Казaх му да не се праи на мноо отворен.

– Абсолютно.

Или:

– Надето си мисли, че тоя баровец ше й купи кола. Ма той ше я зареже.

– Абсолютно.

не е истина – израз на удивление от събитие или предмет, чиито качества надхвърлят представите ни за истина и граничат със свръхестественото, онова което „ не е истина”. Например: „тая колко е проста, не е истина”, или: „тоя кви кинти кърти, не е истина”. Тези думи изразяват преклонение пред Непознаваемото, пред онова, което макар да е отвъд Познанията ни за света, все пак съществува.

нямам си на идея – съвременен вариант на сократовото „знам, че нищо не знам”. В действителност конструкцията е малко странна – започва с „нямам си”, което е естествена опозиция на „имам си”. Частицата „си” превръща нямането във възвратно и иманентно присъщо за говорещия. Вторият сегмент също е нестандартен – „на идея”. Откъде изниква предлогът „на” преди идеята? Това според мен идва от Платоновото схващане, че сетивата не могат да бъдат източник на истинското знание и че тяхна област е само мнението, а истинското знание (познанието на идеите) е достъпно само за разума и се извършва чрез понятия. Оттам и лафът „нямам си на идея”.

тоя па! тая па! – изразява възмутено удивление от някаква неуместна постъпка на визирания субект. Той (тя) очевидно са се отклонили от стандартите на общоприетото поведение и будят шумно недоумение у говорещия.

аре бегай оттука – призив към неприятен субект да промени рязко координатите на местонахождението си. Важен в случая е глаголът „бегай”. С него субектът е приканен не просто да си върви, а да търти от мястото на събитието с максималната скорост, на която е способен.

викам – означава „казвам”. Глаголът „викам” обозначава говорившата като свръхемоционална (и обещаваща нестандартни преживявания), или както е прието да се пише във фейсбук-статусите „аз съм мноо луда купонжийка”. Тя не просто говори, а „вика”: „…и му викам – ти за къв се мислиш, бе, викам… ти, викам, знаеш ли кво искаш бе, викам… аз, викам, зарязах Джопето с кайена, викам… заради тебе, викам… а ти сега ми се правиш на интересен, викам…”

ти полуде ли? – вопъл на изконния стремеж на всяка жена към нормалност. В момента, в който нещо наруши представите й за ординерност, тя реагира остро, диагностицирайки събеседника си като носител на остро психическо разстройство.

мило – израз, с който се обозначава настоящия сексуален партньор, по време на мобилните комуникации с него. Етимологията на думата не е изяснена. Според едни езиковеди „мило” е среден род на прилагателното „мил”. Защо обаче е в среден род, при положение че се отнася за мъж, не се знае.

Според други езиковеди терминът „мило” идва от руската дума „мыло” – сапун. Тоест сексуалният партньор е възприет в качеството му на нещо, с което ще се измиеш, ще се ароматизираш, временно ще придобиеш по-добър имидж, пък като се изхаби, ще го хвърлиш и ще вземеш друг.

където – използва се като универсален заместител на всички относителни местоимения „който, която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито, чийто, чиято, чието, чиито”. По-напредналите в езика го ползват и в съкратената форма „къде”. Например: „тоя, къде прави хороскопите”, „тая, къде я ебаха в кенефите” и т.н.

ти за ква ме мислиш? – социокултурен бунт срещу оковите на клишетата и предразсъдъците. Обществото незаслужено е поставило говорившата в определена категория, която не я удовлетворява. Но тя категорично отказва да бъде „такава” и търси ново позициониране на „аз”-а си, в който мъжете да подхождат към нея с повече респект, а не направо да я хващат за гъза.

курва – жена, която има по-богат сексуален партньор от говорившата.

боклук – жена, която има по-богат сексуален партньор от говорившата.

тъпа селянка – жена, която има по-богат сексуален партньор от говорившата. Терминът „селянка” не обозначава непременно селски произход, а по-скоро маркира една ретардирана менталност.

 

Често употребявани фразеологизми:

Кърти мивки – изконно е българското преклонение пред домашния майстор. Щом може да кърти мивки, значи владее Силата. Неслучайно фолклорът възпява такива хора и ги използва като метафора за екстремни постижения.

Кур хваща, работа – не ще! – горчиво обобщение за упадъка на нравите в съвременния социум, в който мързелът доминира, а младите търсят просперитета в безразборния секс.

Дреме ми гъза – висша форма на пренебрежение и непукизъм. Според някои изследователи изразът произхожда от латинското „anus dormiens”. Идеята е, че някои събития са толкова незначителни, че трябва да бъдат отминати с високомерие и отегчен, задрямал анус.

Избърсала дупето – оцапала путката! – съвременен вариант на старата поговорка „Вместо да изпише вежди – извадил очи”. Идеята е, че само един непремерен жест може да превърне красивите намерения в отблъскващи резултати. В по-общ смисъл фразата развива диалектическото схващане, че когато нещо се почисти, друго се замърсява, уви.  

 (откъс от книгата „Няма значение”)

КОМЕНТАРИ

Коментара


One thought on “Богат беден език”

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close