БЪЛГАРСКИЯТ АКЪЛ

Едно от най-загадъчните явления в нашия бит и душевност е българският акъл.
Думата “акъл” е от турски произход. Това означава, че акълът е нещо, което сме придобили по време на робството. Преди това не сме го имали, а сега не знаем какво да правим с него.

Въпросът е дали изобщо ни трябва. Една популярна поговорка гласи “Българинът може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута, а без акъл – цял живот”. И историята показва, че без акъл наистина се живее далеч по-добре.

Повечето българи изповядват философията “Акъл не ща, пари ми дай”. Те смятат парите за по-важни от акъла и вероятно са прави. Щото с пари можеш да си купиш разни неща от мола, а с акъл нищо не можеш да си купиш.
В България, ако накараш мързеливия на работа, той почва да те учи на акъл. Щото “от работа се гърбавее”, а акълът е безплатен и всеки го раздава щедро.
В другите държави по дрехите посрещат, а по акъла изпращат. В България те посрещат с прегръдка, а те изпращат с псувни.

Някои народни мъдреци обичат да казват “Акъл и мензис не дойдат ли навреме, хич не ги чакай”. Идеята на това послание е, че акълът е нещо като месечен цикъл – идва за три-четири дни и изтича между краката ти.
В България акълът е море, а главата – шамандура. Нашето море е пълно с глави-шамандури, които щастливо и безгрижно се люлеят на повърхността му.

(от книгата „Български работи“)

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close