АКО БЯХА БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ

 

Световното кино е в беда. Зрителите няма какво да гледат и затова пълнят касите на нискокачествени бози като „Аватар”, „Алиса” и „Шерлок Холмс”.
Но всеки български кинокритик би ви казал, че холивудските продуценти са тръгнали по път, който е без изход и могат да бъдат спасени само от българските си колеги. Само нашето кино е заредено със смисъл и дълбоки послания и ние не трябва да ги стискаме за себе си, а да оплодим с тях яловата световна киноиндустрия.
Затова аз предлагам всички касови филми от последните 20 години да бъдат презаснети от български кинаджии, за да се превърнат в шедьоври на голямото изкуство. Ето няколко идеи в тази посока:

ХУБАВА ЖЕНА ОТ ЛЮЛИН
Ако повърхностната сантиментална боза „Хубава жена” се барне от българи, тя може да се превърне в ярък социален филм с дълбоки художествени послания за годините на прехода. Трябва само да се вземат правилните режисьорски решения.
Първо: Джулия Робъртс не става за ролята. Българските режисьори не толерират хубавите жени, а залагат на вътрешната им красота. В нашия случай най-подходяща ще е Марта Вачкова, за да може средностатистическата бг зрителка да се идентифицира с нея – едра, но с добра душа.
Второ: в холивудския филм липсват извращения а те са основна движеща сила в българското кино. Главната героиня трябва да е преживяла някаква драма в миналото – например била е изнасилена от чичо си, или още по-добре от дядо си, което ще видим в мъчителни реминисценции, съпроводени с късаща нервите музика. Бизнесменът също трябва да е отблъскващ. Не Ричард Гиър, а да речем, Володя Стоянов (използването на чалга-звезди е изключително печеливш ход в българското кино).
Срещата между двамата е ключов момент във филма и тя трябва да бъде разработена психологически с дълги паузи и въздишки, от които зрителят да разбере, че главните герои са опустошени от живота. Любовната сцена е заснета в традициите на българското кино, според които сексът винаги е насилствен и мъчителен за двамата. Писъците на главната героиня огласят смълчаните панелни блокове на „Люлин” в 4 сутринта, за да подчертаят бездушието на обществото към драмата на индивида.

ТИТАНИК 2: ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Тя е българка от заможно семейство и почива с родителите си на „Слънчев бряг”. Той е помак и кара корабче за разходки по морето. Богатото момиче се качва на лодката, погледът й среща погледа на помака и между тях пламва любов от пръв поглед. Но и двамата знаят, че това е невъзможна любов. Една нощ момичето решава да избяга от деспотичните си родители, качва се на лодката, диша тежко и след дълга пауза казва на помака: „Карай!”
„Накъде?”, пита той след дълга пауза. Настъпва още по-дълга пауза и тя драматично казва: „Няма значение”.
Помакът подкарва лодката в бурното море. Следва любовна сцена, която според традициите на българското кино трябва задължително да е изнасилване. И тук идва гениалното режисьорско решение – момичето изнасилва момчето! Отхвърлила свян и задръжки, загорялата богаташка дъщеря се нанизва на рязания патлак на помака и го ебе в несвяст. По време на акта текат мъчителни реминисценции, от които става ясно, че дядото на момичето е участвал във възродителния процес и с бой и унижения е сменил името на бабата на помака.
Но какво от туй, си вика широкоскроеният, толерантен към верските предразсъдъци зрител на български филми. Нали любовта все пак побеждава?
Ала докато двамата се шибат като луди, а широкоскроеният толерантен към верските предразсъдъци зрител на български филми си вика „какво от туй?”, лодката се заплита в мрежи за цаца, поставени от бащата на помака – беден рибар и алкохолик-шегаджия (например Стефан Мавродиев). От мрежите и бурното вълнение лодката се преобръща и младите се давят на забавен каданс под звуците на тъжна музика.

МЕЖДУЗЕЗДНИ МАЙМУНИ ПРЕЗ ЗИМАТА
Star Wars трябва да се презаснеме в духа на българския шедьовър „Маймуни през зимата”. На преден план е драмата на Чубака, който всъщност е зимна маймуна и затова е обрасъл толкова.
Чубака мечтае за свят без насилие, но неволно е въвлечен в конфликта на епохата – войната на Империята (разбирай комунистите) срещу джедаите (разбирай бившите комунисти). Българският принос в историята е, че цялата сага е разказана през погледа на една чистосърдечна маймуна, която е аполитична като всяка чистосърдечна маймуна.

МИЛКО ОТ МАРС
Увлекателен попфолк-мюзикъл с елементи на фентъзи. Главен герой е малкият звезден мустакатко Милко, който живее на Марс, по цяла нощ съзерцава небето и мечтае да отиде на планетата Пайнер и да се запознае с нейния митичен владетел Инженера.
Иначе Милко е обикновено дете, като всички други марсианчета. По цял ден лови ръмбели в близкия кратер, отглежда друнзели в аквариума си и си пише мръсотии с разгонени лелки в скайпа.
През лятната ваканция Милко е изпратен при баба си и дядо си на Юпитер, където се учи на селскостопанска работа – сади каркасони, събира яйцата на чертодластерите и полива френския щрумцел.
Докато върши тези неща, момчето си припява леки балади от репертоара на ранния Сашо Роман.
Ала един ден, докато прекопава лехата с дрездомелони, Милко вижда в небето летяща чиния. След миг той е заслепен от ярка светлина и припада.
Когато се свестява, момчето разбира, че е на космически кораб. Силно гримирани, застарели целулитни същества с по три огромни силиконови цици му обясняват, че е отвлечен от скаутите на Инженера, които душат по цялата галактика за нови таланти.
Милко е отведен на планетата Пайнер и попада в двореца Плейбек, където живеят и творят силно гримирани, звездни целулитни сексбластери като Преслава, Галена и т.н. Всички те служат на Инженера и неговата империя – империята на Чалгаите и имат „участия” с различни същества от Галактиката срещу определен брой минерали.
Милко започва нов живот, но и този живот е изпълнен с трудности и премеждия. Коко Динев отвлича мустакатия талант, но го пуска в момента когато разбира, че не е жена.
Финалната сцена на филма е грандиозна битка между армиите на планетата Пайнер и мъглявината БГ Радио.
Пайнерите са по-многобройни, но пък бегерадистите имат повече статуетки, с които ги замерят.
Накрая доброто побеждава и всички играят Маането на победата, в което се долавя и рап.

ЗАПУЗНАЙ СА С НАШТИ
19-годишната Станка от Разград е с огромни естествени лудогорски цици. След няколко безуспешни опита да влезе в попфолка, тя тръгва по резервния път към половия успех – Нов Български университет. Специалност психология. Академичната среда жестоко я разгонва и тя страстно изчуква преподавателя си по „Детска когнитивна депресия” – 43-годишния доцент Алгафаров. Сцената е заснета в традициите на българското кино, т.е. като мрачно изнасилване. Алгафаров обаче се оказва щастливо изнасилен, защото от мъчителните реминисценции по време на акта става ясно, че досега той е бил девствен, ако не се броят безутешните му чекии пред клиповете на Камелия.
Връзката устройва и двамата. Алгафаров за пръв път в жалкия си преподавателски живот прави секс с нещо различно от ръката си, а Станка е набарала „суфияньец”, при това „учен чуйек”.
Време е да го запознае с родителите си.
Експертът по детска когнитивна депресия качва Станка на двайсетгодишния си голф и потегля към омайващата красота на Лудогорието, където за последен път е бил през 1987 на една фрустрираща бригада. Колата на доцента къса ремък край Павликени, но Алгафаров проявява съобразителност и приспособява чорапогащника на Станка в автомобилен аксесоар.
Станка е възхитена от изобретателността на любовника си и в знак на благодарност се опитва да му духа в кратката отсечка Гецово – Разград.
Но курът на Алгафаров е стресиран от инцидента и отказва да се вдигне.
Тук се появяват първите пукнатини във връзката им. „Ни мъ ли обичаш вечи?”, пита Станка, проточила безутешна разградска лига над скоростния лост. Алгафаров мълчи като истински доцент от Нов Български Университет.
Пристигат по тъмно. Бащата на Станка вече е пиян и разказва мръсни вицове. Майката се притеснява с думите „Ангиле, излагами са пред чуйека”, но имитира веселост. Масата е сложена. Ядат пръжки от буркан. Бащата говори несвързано. Твърди, че има братовчед в София, който познава един, който познава братовчеда на Слави Трифонов.
Алгафаров от стрес изпива три ракии и припада. И не чува фаталните думи на бащата на Станка „Утри ша заколим прасьету”.
Кулминацията е на следващия ден, когато Алгафаров, още махмурлия, е въвлечен в езически практики, противоречащи на академичния му светоглед – вандалско клане на прасе.
Алгафаров решава да избяга от кръвопролитията и да се прибере на автостоп в София.
В последната сцена виждаме доцента разплакан в скута на ректора.
Академичният хуманизъм е победил варварщината! Финалните надписи изтичат на фона на изоставения в Разградско голф.

(от книгата „Няма значение“)

Иво Сиромахов

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close