СТАТИИ

Как политиката съсипа секса

Напоследък се говори, че политиката имала все по-малко влияние върху мисленето на българите.

Това е горчива заблуда.

Още Аристотел е открил, че “човекът е обществено животно” и всичките му действия, стремежи и емоции по някакъв начин са подчинени на политическия живот.

Днес ние живеем в една особена разновидност на демокрацията, при която цялата власт принадлежи на народа, а всичко останало принадлежи на властта. Включително и сексът. Макар че преживяхме сексуална революция, ние все още не сме извоювали половата си независимост. Действията ни в леглото продължават да бъдат функция на успехите и провалите на правителството.

Каква е ситуацията в момента?

Имаме висока инфлация, която удари и секса. Горивата поскъпват, жените се обезценяват. Силиконовите гърди – този символ на прехода от тоталитарна стагнация към свободен полов живот – девалвират със страшна сила. До тази криза се стигна, тъй като през последните години пазарът беше удавен от всякакви силиконови цици. Появиха се и много ментета. В един момент предлагането надвиши многократно търсенето, мъжете се пренаситиха и започнаха да търсят натурални гърди. Сривът на силикона беше неизбежен.

Скандалите в МВР също се отразиха зле върху половия живот на данъкоплатеца. Откакто се разбра, че в държавата всеки подслушва някого, сексът се превърна в опасна игра. Как да напишеш на гаджето си есемес “dove4era 6e te skusam”, когато не си сигурен дали посланието ти няма да мине през ГДБОП и да бъде обсъдено в парламентарната комисия по национална сигурност?

Освен това през последните години бяха убити знакови фигури, които са инвестирали много средства както в сексуалния бизнес като цяло, така и в отделни манекенки. Това събуди съмненията на чуждите инвеститори към стабилността на българския сексклимат.

Във външнополитически план нещата са противоречиви. От една страна сме членове на Европейския съюз, което е много по-добре отколкото да сме прости балкански членове. Принадлежността към ЕС дава възможности за по-голямо разнообразие и интеграция към европейските сексуални структури, стига да знаеш езици и да се държиш що-годе прилично.

Това членство обаче породи остра реакция в средите на тези, които не знаят езици и не са научени да се държат прилично и те създадоха националистическа организация, която проповядва завръщане към архаичното онождане. Симпатизантите на тази организация смятат, че трябва да запазим косматата си некъпана идентичност и са убедени, че хигиената и епилацията са символи на омразната глобализация.

Особено деликатно в тази сексуално-политическа ситуация се оказа признаването на Косово. На пръв поглед това беше един акт, подкрепен от цялата световна демократична общественост. Ала някои интелектуалци съзряха в претенциите за независимост опасен прецедент. Представете си например, че задникът на жена ви обяви независимост. Как ще се отрази този сепаратизъм върху геополитическата карта на съвместния ви сексуален живот?... В крайна сметка гласът на интелектуалците не беше чут, вероятно защото повечето от тях вече не са в потентна възраст.

Но може би най-зле върху сексуалните отношения се отразява повсеместната корупция. Вече е почти невъзможно да чукаш без рушвет. Ако навремето беше достатъчно да заведеш жената на кино и да я почерпиш с боза и тулумбички, днес пътят към леглото минава през много по-сериозни инвестиции, започващи с яростно пазаруване в мола и стигащи до закупуване на автомобили и мезонети в полза на сексуално-отговорното лице. И това вече се приема като нещо естествено! Трябва ли да чакаме и в секса да се появи изнервен гражданин като архитект Янев, за да се извика, че така повече не се издържа?

Четвъртата власт също е длъжна да понесе своята отговорност за влошения сексуален климат. Потокът от ужасяващи новини за катастрофи, епидемии и кризи води до трайна импотентност... Има ли изход от кризата?

Днес в сексуално-политическия живот безизходицата изглежда по-страшна отвсякога - левицата е налегната от старческа полова немощ, десните не си говорят, в центъра се опитват да въртят задните си части накъдето задуха електоратът, а електоратът вече се е уморил да духа.

Затова не е странно, че народът привижда като единствено спасение “твърдата ръка”. Когато всичко останало е меко, то поне ръката да е твърда.

*Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 28 юни 2008  

| english | книги | фейлетони | пиеси | разкази | статии |

| интервюта | биография | форум | контакти | връзки | видео |

Copyright©2007, ivosiromahov.com.

All Rights Reserved.