В ГЛАВНАТА РОЛЯ: ИВО СИРОМАХОВ

 

Интервю на Хортензия Маркова,

в. “168 часа”

 

– Г-н Сиромахов, като един от четиримата упълномощени оценители на таланта, каква е вашата присъда за дарованията на българите? Има ли много талантливи личности у нас?

– В нашата страна има много даровити хора и форматът “България търси талант” им дава възможност за изява. Има таланти, които са на световно ниво, но за съжаление у нас нямат условия да се развиват.

Така е във всички области. Вижте колко много български ученици печелят международни олимпиади по математика, физика, биология. Но като завършат училище, са принудени да заминат в чужбина, защото тук не могат да получат качествено образование. Вашият вестник публикува наскоро една статистика, според която професорите и доцентите в България през 1989-а година са били 1223 души, а само за последните три години са хабилитирани 2609 нови професори и доценти. Това е хиперинфлация на висшето образование. Не може неграмотни хора да стават университетски преподаватели. Държава, в която професорите са повече от студентите, не бива да очаква нищо добро.

– Сблъсквате ли се често с липсата на реална преценка у хората както за самите тях, така и за заобикалящата ги действителност?

– Малцина са онези, които имат реална оценка за качествата си. Повечето хора или се подценяват, или се надценяват. И причината за това пак е в образователната система. Българското училище тъпче главите на децата с напълно безсмислени глупости. Каква е ползата да знаеш какъв е съставът на тетрафениламиндихлорида? Какъв е смисълът да пресмяташ кога ще се напълни басейна, ако две тръби го наливат, докато други три го източват? В същото време в учебната програма изобщо не присъстват наистина важните неща – как да планираме семейния си бюджет, как да пресметнем имаме ли възможност да изплащаме ипотечен кредит, как да постъпим, ако видим припаднал човек на улицата…

Децата усещат, че училището не им дава смислени познания и затова се резигнират. Гледат да избутат някак си до дванайсти клас и после да заминат някъде, където ще учат нормални неща.

Най-зле е положението с програмата по литература. Още от първи клас се почва с някакви хурки, къдели, ой гиди, гиди, бабините нощви и т.н.  Извинете, ама вече сме 21-ви век. Децата се вълнуват от Хари Потър, Дръндьото и Тими Провала. Защо ги мъчите с такива дивотии?

– Бихте ли преподавали някой ден, ако ви се отвори възможност?

– Имам известен опит като преподавател. Миналата година с издателство “Сиела” направихме курс по творческо писане. Записаха се хора от всякакви възрасти, с различни професии, с различен поглед към света. Убедих се, че когато човек преподава, трябва да има индивидуален подход към студентите. Защото всеки очаква да бъде научен на различни неща. Ако просто застанеш пред тях и им изсипеш някакво количество информация, ще се провалиш.

– Като най-продавания автор за 2014 г. и все още начело на класацията за този месец с последната ви книга, смятате ли, че отдавна сте усетили вкуса и апетита на читателите към определени теми и стил?

– За мен е важно книгите ми да стигат до максимален брой читатели. Не съм от онези автори, които пишат някаква псевдоелитарна литература и дори роднините им не ги четат. Само глупаците ругаят вкуса на читателите. Разумните хора се съобразяват с него.

Наскоро се запознах с една забележителна жена. Тя се казва Елена Бояджиева и е училищен библиотекар в строителния техникум в Пловдив. Г-жа Бояджиева се интересува от литературните вкусове на учениците и затова в библиотеката на училището може да намерите романите на Стивън Кинг, на Джон Гришам, на Лий Чайлд… всички онези автори, които съвременните хора четат. И поради тази причина библиотеката на строителния техникум се радва на голяма посещаемост.

Не е вярно, че младите хора не четат. Те четат толкова, колкото и нашето поколение. Само че трябва да им предложиш книги, които ги вълнуват. А в повечето училищни библиотеки от 30 години не е купувана нова книга. По рафтовете им събират прах “Чернишка”, “Митко Палаузов” и “Овчарчето Калитко”.

– Вие се доказвате и със своята продуктивност като от 2007 до днес не сте пропускали година без да издадете книга. През 2009 г. публикувате две, през 2012 г.- три, през 2014 г. също две. Какъв е творческият ви режим? Будувате ли по цели нощи, пишете ли по-малко всеки ден, или сядате и от раз превръщате вдъхновението си в редове?

– Нямам някаква строго определена система. Пиша, когато ми е кеф. Не си поставям срокове. Когато стане книгата – тогава.

– Актуалните теми от деня задължителна част ли са от формулата за любопитното и добре продавано четиво?

– В литературата няма общовалидна формула за успех. Всеки търси своя път към читателите. Някои го намират, други – не.

– Повечето творци обикновено започват да не харесват първите си произведения след време, когато натрупат повече опит и познания. При вас така ли е? Какво мислите днес за „Една нощ в гробищата“? 

– Нямам навика да се връщам към неща, които съм писал навремето. Ако сега прочета отново “Една нощ в гробищата”, вероятно ще има доста неща, които няма да ми харесат и би ми се искало да променя. Но пък всяка книга регистрира начина, по който съм разсъждавал, когато съм я писал.

– Подобно на Гогол, горили ли сте някой ваш труд? Унищожавали ли сте такъв по друг начин?

– Е, чак да горя – не. Сега вече всички пишем на компютри, няма как да си запаля компютъра. Но пък голяма част от нещата, които пиша, отиват в кошчето. Взискателен съм към текстовете си и не публикувам всичко написано.

– Първата ви театрална постановка „BG криминале“, създадена преди шест години, продължава да разсмива зрителите в салоните. Замисляли ли сте се да поставите на сцената нещо сериозно и тъжно?

– Не. Аз съм ироничен човек и не умея да се вземам насериозно. Дори и да се опитам да напиша нещо много тъжно и драматично, в него пак ще има усмивка.

– Как можете да опишете с едно изречение облика, който е придобил българския театър в последните години?

– Не ходя често на театър, затова не бих могъл да направя някакво обобщение за положението. Предполагам, че има и добри, и не толкова добри постановки. Но не съм чул за някакви чутовни постижения.

– А изкуството у нас въобще?

– Да, изкуството у нас е доста въобще.

– Хуморът ли е универсален лек за съвременните болежки и оплаквания на обществото?

– Не, хуморът не е лекарство. Той е обезболяващо. Може да притъпи временно болката, но не може да я излекува.

– Вие самият в кои моменти от ежедневието си сте най-делови, строг и не боравите с вашите запазени оръжия – иронията и сарказма?

– Има неща, които не мога да приема с усмивка. Вбесявам се, когато виждам, че голяма част от хората не различават доброто от злото. Ето, да речем, Цветан Василев завлича една банка, източва милиарди от нея, обаче по новините се появява Тити Папазов, разплаква се и ни призовава да обичаме Цветан Василев, защото бил много добър човек и давал пари за спорта. И никой не се сеща да го попита: чакай бе, Тити, чии пари е давал Цветан Василев за спорта? Свои пари, или парите на вложителите в банката, които изобщо не са подозирали, че спонсорират спорта? После излиза Влади Въргала и казва: не закачайте Цецо Василев, той е много добър човек, щото ми даде пари да снимам филм. Значи милее за българската култура.

Иначе и Тити Папазов, и Влади Въргала са свестни момчета и са добри хора. Защо тогава говорят така? Има само две възможни обяснения: или от глупост, или от корист.

Излиза Нешка Робева и казва: Бареков е най-добрият политик, той ще спаси България. После вика: извинявайте, сбърках. Е, как да й вярваме? А от нея се очаква да бъде някакъв авторитет все пак.

Максим Стависки уби човек и осакати за цял живот едно момиче. Но вместо да бъде осъден и да лежи в затвора, той тръгва да дава интервюта по медиите с тъжна физиономия, сякаш той е жертвата. И някакви “общественици” почват да го защитават и да обясняват, че той бил световен шампион. Ами добре, световен шампион е, това никой не го отрича. Но нима световните шампиони имат право да убиват безнаказано?

Постоянно ставаме свидетели на абсурдно социално поведение и то от популярни личности. А после се чудим защо в България нямало правосъдие. Ами как да има, когато самите ние не сме се научили да различаваме доброто от злото.

– Като човек с будна гражданска съвест, как бихте коментирали феномена „бедните работещи“, станал актуален след като проучване на ЕС показа, че у нас 48% от професионално заетите българи живеят в материални лишения?

– Това пак е заради лошото образование. Няма квалифицирани специалисти. А необразованите няма как да са добре заплатени. Но правителството изобщо не се тревожи от това. Говори се за магистрали, за саниране на панелки и всякакви дивотии, но не и за това, че от ден ден ставаме все по-неконкурентни. Превръщаме се в нация от неграмотни слуги.

– Имате значителен брой фенове и най-вероятно всички те ви бомбардират със съобщения и въпроси. Отговаряте ли на всички?

– Старая се да отговарям на всички. Все пак това е смисълът на социалната мрежа – да общуваш с хората. Не отговарям само на идиотите. Но те са малък процент.

– На тези, които не ви харесват какво имате да кажете?

– Да са живи и здрави и да продължават да не ме харесват. Прави са.

– Работите ли по нова книга или друг проект?

– Разбира се. В моята професия, ако спреш да работиш, губиш уменията си. Един цигулар, ако не репетира всеки ден, ще започне да свири фалшиво. Един цирков акробат, ако не тренира всеки ден, ще си счупи врата. Така е и в писането.

– Ще вземете ли участие в новия голям концерт, който планира Слави Трифонов през септември?

– За съжаление не мога да пея, така че възнамерявам да се въздържа от пряко участие в концерта.

– Трудно ли се поддържа тази добре смазана бизнес машина, от която и вие сте част?

– Вероятно е трудно, защото ако беше лесно, всеки щеше да го направи. А имаше много опити да се създаде всекидневно забавно шоу и всички те се провалиха – и Иван и Андрей, и Ива Eкимова, и Азис, и Диджей Дамян, имаше даже и едно магаре, което се пробва. Но не им се получиха нещата. Направиха по десетина предавания и изчезнаха от екрана. Сега даже не искат да си спомнят за безславните си опити.

А нашето шоу вече 15 години се радва на огромна публика. Значи сигурно не е толкова лесно.

– Какво беше вашето първо впечатление от Слави Трифонов и кога се запознахте?

– Запознахме се преди около 25 години. Направи ми впечатление на симпатичен, буден младеж с изявена гражданска позиция и вяра в утрешния ден.

– Наричат ви „злия гений“ и „сивия кардинал“ на Слави. Приемате ли тези етикети за ролята си в шоуто или бихте си лепнали други?

– Глупости. Никой не ме нарича така. Откъде си го измислихте това?

Чела съм го тук и там. Намирате ли конкретна причина за постоянния интерес към възможни скандали между членовете на екипа, както и към  предполагаеми напускания и раздели. Вие самият сте си тръгвали от предаването поне пет пъти, според „запознати“?

– Причината е, че в жълтата преса работят изключително тъпи хора. Лузъри, които смятат, че щом техният живот е провален, вероятно и животът на другите хора е провален.

Много жалка съдба е да се препитаваш с продажба на лъжи. Това е най-ниското стъпало, до което човек може да падне.

– Стават ли истински приятелства в шоубизнеса у нас?

– Е, за какъв шоубизнес говорите? Шоубизнес има в Америка. В България има само хумор, сатира и забава.

– Какво не бихте простили на човек?

– Мога да простя всичко освен глупостта. Тя е най-тежкият грях.

– Какъв е Иво Сиромахов, когато камерата не работи и се прибере вкъщи?

– Същият съм си. Не страдам от раздвоение на личността.

Как се запознахте със съпругата си?

– Внезапно.

– По какво синовете ви приличат на вас?

– Нямам представа. Не се сравнявам със синовете си. Нито пък те се сравняват с мен.

– Какви качества се постарахте да възпитате у тях?

– Да се отнасят с ирония към себе си и към света.

– Коя е най-лошата ви черта?

– Всичките ми черти са лоши. Имам само една положителна черта и това е чувството ми за хумор.

– От какво се страхувате?

– От болести. Бих искал да умра в относително добро здраве.

– С какво се гордеете най-много?

– С обичта на близките ми хора.

–       Кой е най-глупавият виц, който знаете?

–       Не знам глупави вицове.

 

В.”168 часа”,

15 май 2015

КОМЕНТАРИ

Коментара

Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close