13 световни простотии

В майския брой на MAX публикувах списък на 13-те най-големи български простотии.

Спрях на цифрата 13 не защото простотиите са само толкова, а от уважение към читателите. (Опитът ми подсказва, че статии с повече от 1500 думи изнервят читателя).

После обаче си помислих, че съм постъпил несправедливо. Да пиша само за българските простотии е нечестно. Простотията е глобален феномен. И колкото по-голяма е една държава, толкова по-големи са простотиите в нея.

Затова сега ще поправя грешката си и ще формулирам 13-те най-големи световни простотии, с които сме принудени да живеем.

 

1. Политическата коректност

Не знам къде се е родила идеята за “политическата коректност”, но авторът й трябва да е някой тежък глупак. Политическата коректност се опитва да ни внуши, че ще станем по-добри и хуманни, ако не наричаме нещата с истинските им имена, а измисляме някакви лицемерни евфемизми.

Каква е ползата от това? Животът на негрите няма да стане по-добър от това, че ги наричаме “афроамериканци”. Инвалидите няма да се справят по-лесно с горчивите препятствия на ежедневието, ако ги прекръстим на “хора в неравностойно положение”.

Защо тогава трябва да го увъртаме? Вярвате ли, че когато наречете нещата с други имена, проблемите ще изчезнат?

 

2. Антиглобализмът

Всеки път, когато лидерите на страните от Г-7 се съберат на среща, се появяват някакви пияни и надрусани лумпени, които хвърлят камъни, чупят витрини, палят кошчета за боклук и се държат като пълни кретени, каквито всъщност са.

Тези хора наричат себе си с помпозното име “антиглобалисти” и проповядват тъпото убеждение, че големите световни концерни прецакват нещата, като създават безработица и заплашват света с унифициране.

Ако обаче погледнем реално на нещата, трябва да признаем, че големите компании осигуряват работа на милиони хора, а стратегията им за глобализация дава шанс на по-неразвити икономики да живнат.

Така наречената “заплаха от унифициране” също е плод на нечий параноичен мозък.

Не виждам нищо смущаващо в това, че във всеки град има Mcdonalds и се пие кока-кола.

Пък като не искаш да си глобалист – пий боза и плюскай бахур, ама защо трябва да трошиш витрини?

3. Защитата на правата на животните

Нямам нищо нито против Бриджит Бардо, нито против животните, обаче всичките кампании в тяхна защита са абсолютно неморални.

Нечовешко е да ревеш за правата на блатния тънкосвирец и монголското кривоушато мече, при положение че милиони хора по света загиват от глад и болести.

Разбира се, че животните заслужават добро отношение, но все пак всичко е въпрос на приоритети. А за човек с нормални приоритети умиращите от глад деца в Африка би трябвало да са поне мъничко по-важни от драмите на добитъка.

 

4. Вегетарианството

То е някаква лицемерна разновидност на съпричастността към животинските проблеми. Вегетарианството е основано на две илюзии: първо – че е здравословно и второ – че тия дето ядат месо, са едва ли не убийци.

По първата теза няма какво да говорим – дори най-загубеният лекар ще ви каже, че организмът се нуждае от протеини, така че без месо няма как да минете.

Втората теза е още по-тъпа – ако си толкова добричък, че не искаш да причиняваш страдания и смърт на горкичките животни, не ти ли е жал за беззащитните домати и краставици, които загиват в разцвета на младостта си? Нима те не са живи същества?

Най-сериозният ми аргумент срещу вегетарианството е, че от него се озлобява. Ако не вярвате, погледнете Иван Костов.

 

5. Парис Хилтън

До такава степен ми е втръснало баналното й “пуси”, което непрекъснато навира в обективите на репортерите, че вече се чудя дали да не й купя едни гащи и да й ги пратя по пощата. Тази жена не знае ли, че колкото повече си публикуваш вътрешните органи, толкова повече намалява интересът към тях.

Медийният й ексхибиционизъм обаче не спря дотам. Тя реши, че трябва да запознае световната общественост и с други подробности от героичното си ежедневие. И пусна в мрежата едно видео, което вселява в сърцата ни само скръб и жалост. В това видео неизвестен младеж пъшка над тялото на отегчената милионерка и се чуди как да свърши от вялите й свирки.

И за какво й е всичко това? Защо просто не си харчи наследствените милиони, без да занимава света с нерадостния си полов живот?

 

6. Екологично чистите продукти

Общоизвестен факт е, че почти всички храни, които ядем, са пълни лайна.

Но по-лошото е, че част от тези лайна претендират да са нещо повече и гордо развяват етикета “екологично чисти”. Това е доста подло спрямо потребителите, защото екологично чистата храна е непостижим идеал, който не съществува в природата (освен може би в някои райони на Нова Зеландия).

Така или иначе така наречените екологично чисти храни се радват на добро обществено внимание и на високи цени.

Пък и ти дават измамното усещане, че си отговорен към здравето си и ще живееш поне 250 години, ако междувременно не те блъсне кола.

 

7. Пацифизмът

Никой нормален човек не обича войните. Но ако има нещо по-лошо от войните, това е пацифизмът.

Вярно е, че хипитата поостаряха, а някои от тях дори започнаха да се къпят, но сегиз-тогиз все още се чува изтърканото “Make love, not war”. (Сякаш военните не правят любов!)

Разбира се, че и аз искам да живея в мир и да не загиват хора, но има ситуации, в които силата е единственото решение. Войната в Ирак е неприятна, но Саддам беше един масов убиец, който трябваше да бъде спрян, а това очевидно не би могло да стане като му пращаме картички по пощата.

Може да е парадоксално на пръв поглед, но понякога оръжията спасяват повече хора, отколкото лигавите песнички за мира.

 

8. Религиозните войни

Най-страшната простотия на съвремието. Да грабнеш пушката, само защото съседът ти изповядва друга вяра, е чиста олигофрения.

Някои пропагандатори се опитват да внушат, че агресията към друговерците е заложена в доктрината на исляма, но това е лъжа. Прочетете внимателно Корана и ще видите, че вътре няма и един ред, който призовава към насилие. Както впрочем и в Библията.

9. Надуваемите жени

Знам, че има самотни хора, които по някаква причина са лишени от нормално общуване, но да ти става от някакво надуваемо дюшече си е болестно състояние.

Не знам защо производителите на секс-играчки са решили, че малко въздух под налягане, обвит в пластмаса, може да бъде възбуждащ заместител на жената. Тъпо, много тъпо!

 

10. Благотворителните балове

Вярвам в добрите намерения на хората, които са решили да отделят някой лев, за да финансират някаква хуманна кауза, но показната благотворителност е отблъскваща. И нейната най-отвратителна форма са така наречените “благотворителни балове”.

Събират се някакви баровци, плюскат и пият до освинване, щипят жените по задниците, но съвестта им е чиста, защото го правят от алтруизъм!

Окей, решили сте да съберете пари – чудесно. Но защо не го направите малко по-скромно? И дали средствата, които ще похарчите за пиене, мезета и бални рокли на жените ви, няма да са повече от парите, които ще съберете за благотворителност?

 

11. Световните рекорди извън спорта

Рекордите в леката атлетика или плуването винаги респектират. Но да буташ с нос джанка по асфалт в продължение на 5 километра само за да те запишат в “Гинес” като човека, който е бутал най-продължително джанка с нос, е извращение.

Човешките възможности наистина са неограничени. Но едва ли можеш да живееш с чувство за принос към развитието на човечеството, ако най-голямото ти постижение е, че си успял да нахлузиш върху себе си 528 чифта бикини.

Странно е, че има толкова много хора по света, готови  да станат за резил “justfor the record”. Още по-странно е, че медиите им обръщат внимание.

12. Феминизмът

По света има хиляди жени, които се чувстват самотни и неразбрани.

Някои от тях обаче отказват да повярват, че ако си самотен и неразбран, то е най-вероятно защото имаш кофти характер.

Тези жени не търсят причината за проблемите в себе си, а в другите. И стават феминистки.

Това, което ги обединява, е че се чувстват прецакани от това, че раждат деца, че нямат оргазъм, че имат мензис, че вече нямат мензис и т.н.

И за всичко това според тях са виновни мъжете!

Това е странна логика (няма да я наричам “женска логика”, че ще гракнат срещу мен), но тази логика има много привърженички, обединени в организации с имена като “Грозни, но горди”, “За един свят без мъже” или “Дилдото зове”.

Чувал съм дори, че има феминистки-фундаменталистки, които вярват, че светът ще стане по-добро място за живеене, ако всички мъже бъдат кастрирани.

Най-хубавото на феминистките е, че убежденията им са краткотрайни. Като си намерят мъж, мирясват.

 

13. Интернет-форумите

Едва когато се поразрови в два-три форума човек разбира защо наричат интернет “глобалното село”. Форумите са пълни с хора, чиято селяния наистина е глобална. Те мразят целия свят най-голямата им радост е да изсипват помията си върху всичко. Анонимността дава криле на омразата им и те се опияняват от безнаказаното плюене. В повечето случаи зад гръмки никове като Александър Велики или Разбивача се крият невзрачни неосъществени лузъри с големи мечти и нищожни възможности.

 

 *

Текстът е публикуван в списание MAX, септември 2007г.

КОМЕНТАРИ

Коментара


Вашият коментар

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close